Ме Чо Пух се върна разстроен отнякъде. И имаше въпроси... -Учителю, как да избегнем болката? -Болката е резултат от привързването-сви рамене Меч О"Пух.-С времето ще се научиш да не се привързваш и ще те боли по-малко. Толкова, че да можеш да продължаваш напред, защото не си изгубил това, на което си държал повече от всичко... -Но това означава да няма нещо, на което да държим повече от всичко? -Точно така, ученико! Цената на оцеляването....-Меч О"Пух поглади брадата си, поглеждайки за миг в далечината, сякаш си спомняше нещо свое, което другите не виждаха, независимо, че лъчите на залязващото слънце не проявяваха дискриминационно отношение. И сигурно беше така. Ме Чо Пух се замисли. -А ако не искам да платя тази цена, за да оцелея, Учителю? -Ами недей!-сви рамене Меч О"Пух-Винаги можеш да разчиташ, че няма да има кой да се възползва от слабото ти място. -Но, Учителю, ти казваш, че когато има слабо ямсто-винаги се намира койда го експлоатира. -Именно затова го казвам, ученико. Природата не търпи празното пространство-затова и мъете и жените се търсят едни други, въпреки, че с това често си причиняват болка. Ученикът остана да мисли. Учителят остана да гледа залеза. А всеки от тях вече си мислеше за нещо свое. Обявявам специален подарък за написалият/а коментар номер 666 в блога ми. Какъв ще е подаръкът, ще измисля на момента, но вероятно наградата ще е чисто морална. Ако е анонимен/а, обаче, ще се озорим...

о

и

о

и

е

;)p

Не знам брои ли се. Ок, да приемем, че се-клоня към "ще напиша постинг по която тема избереш", но ако имаш идеи за друг "бонус", можем да ги обсъдимна ЛС/Скайп :).
А.

леле ще хварчат пухчета!

Затова ми беше забавно кой ще го напише, за да мога да се обърна с нещо като "Хееей, дяволче...;)"

Дайте ги пухчетата насам да ги разпилеем!
А.

Няма по-сладка болка от търсенето. На каквото и да е. Спомняте си символа на ин и ян... Две части на едно цяло. И не е толкова важна целта - важен е пътят до нея, т. е. търсенето.
Успех на следващият коментатор!!! ;)