Меч О"Пух стоеше замислен под сянката на разцъфналите дървета с изражение на крайно изумление, въпреки прекрасния ден.
-За какво мислиш, братко?-попита го Меч Оп Ух.

-За хората. Човешките същества първо нараняват хора, които нищо не са им направили, после се чудят, когато някой друг постъпи по същия начин с тях. След това, понеже не са го предизвикали, те се ядосват на устройството на света и продължават да нараняват околните, като считат, че това, което са им причинили, е достатъчно основание да отхвърлят моралните си норми. След това, когато някой им отвърне със същото, се убеждават още повече, че светът е злонамерен към тях, и продължават да сеят лавината на болката и омразата около себе си-при това рядко ги връщат към хората, от които са пострадали първоначално. Не разбират ли причинно-следствената връзка тези хора?
-Ами да!-замисли се Меч Оп Ух-Нямаше ли да е по-добре, ако законът позволяваше правото на отмъщение?
-Не, нямаше!-сряза го Ме Чоп Ух-Но Учителю, нима това продължава да ви учудва?
Меч О"Пух сви рамене, обърна се към улицата и се усмихна на случайно преминаващия минувач.

Човешките същества постоянно се нараняват. Било умишлено или не. Когато си засегнал някого без да искаш, най-добрия начин е да се извиниш. Но умишленото нараняване е погрешен ход. А още по-погрешно е да отвърнеш с отмъщение.

Казвам само, че съществуват и други мнения за ползата от отмъщението, но определено не вярвам в отмъщението само заради отмъщението-като предпазна мярка и предупреждение, може би, но не във всички случаи:).
Ако околните ти постоянно те наранявяат обаче, помисли си какво говори това:)!